На зелено

female_sg (Боряна)
103 1295

Mar 14, 2011, 9:18 AM

Poetry » Love

845 0 4

На зелено

Пред нозете ми се чупеха кристали,

чули шепота на мислите.

А за стъпките, малки думи оцеляли

си погребваха умрелите.

Страховете разкъсаха одеждите

на безсрамната душа.

Дъжд закратко смръщи веждите,

но оплакна й крака.

Малкото простинала Надежда

захлипа тихичко над нея.

Не, не беше даже никак тъжна,

а по волски подели тъга.

Пред нозете се чупеха кристали,

чули шепота на мисли.

В очите ветрове са солта довяли

през ситата над мъгли.

А зад стъпките ми Слънцето вървеше,

кротко топлещо земята,

на зелено, без почивки всичко броеше -

чака да цъфнат цветята.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

female_sg (Боряна)

2011-03-17T23:01:11+02:00

Радвам се, Илия, много скъпо ми е това зелено!
ville_valo_brc (Илия Кузев)

2011-03-17T12:15:10+02:00

Харесах!!!
female_sg (Боряна)

2011-03-14T20:42:32+02:00

При редакция от моя страна след редактора, текстът се заключва.
А цитата си остава така. Идеята, която влагам е търпението, безропотната подкрепа, с която са известни тези животни.
Колебаех се между "а помагаше с товара." и "а по волски подели тъга." Сремях се да запазя ритъм.
Съжалявам, явно тук не съм се справила добре и съм неразбираема.
Tomad (Тома Кашмирски)

2011-03-14T18:54:21+02:00

@female_sg (Боряна )
има бутон "Редактирай", можеш да си го поправиш.

Иначе текстът... "а по волски подели тъга"