На зелено
На зелено
Пред нозете ми се чупеха кристали,
чули шепота на мислите.
А за стъпките, малки думи оцеляли
си погребваха умрелите.
Страховете разкъсаха одеждите
на безсрамната душа.
Дъжд закратко смръщи веждите,
но оплакна й крака.
Малкото простинала Надежда
захлипа тихичко над нея.
Не, не беше даже никак тъжна,
а по волски подели тъга.
Пред нозете се чупеха кристали,
чули шепота на мисли.
В очите ветрове са солта довяли
през ситата над мъгли.
А зад стъпките ми Слънцето вървеше,
кротко топлещо земята,
на зелено, без почивки всичко броеше -
чака да цъфнат цветята.
© Боряна All rights reserved.
