НАЧАЛО
Една вълна преляла в мен,
докоснала страстта запали.
Нощта се прероди във ден,
а ти във мен следа остави.
Невинно вплели две сърца
едничката сега надежда.
За грях мълвя от лудостта,
аз себе си към теб повеждам.
Боли ме, щом не си до мен,
разпалват се жестоки рани.
Акустиката в мен крещи,
в едно аз искам да сме сбрани.
И с тази нежност те плених,
магия дива в мен полази.
А ти докосваш ме... шептиш,
неистово жигосваш с длани.
От тази обич ще горя.
Щом имам те... какво ми трябва?
Със устни обич ще творя,
телата ще са жива клада.
Единствен си сега за мен
и бавно в мене пропълзяваш.
Бъди за мен една искра,
с която огън да разпалваш!
(а)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кремена Стоева Всички права запазени
