Начало

2.11.2004 г., 10:06 ч.

Поезия

2131 0 0

И пак тече часът, а аз скучая,
ти си долу, чакаш ме, а аз мечатя:
ще сляза, ще се вгледам в твоите очи,
всеки от нас от срам ще мълчи...

Ах, как искам по-смело да се държиш,
като ме видиш, да ме поздравиш,
ръката ми да хванеш и да ме прегърнеш
и устните ми вечно да жадуваш.

Но не! Смутено ний стоим на входа,
думите не чуваме от тез на други хора.
И звънецът бие, аз съм огорчена,
не върви със тебе, аз съм натъжена.

Вечер ме докосваш, милваш, гледаш мило;
сутрин очужден си, сърцето се е скрило
зад пречки - хиляди причини.
Аз ще те имам и след хиляди години...

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Начало

Свързани произведения

Коментари

Предложения