И пак тече часът, а аз скучая,
ти си долу, чакаш ме, а аз мечатя:
ще сляза, ще се вгледам в твоите очи,
всеки от нас от срам ще мълчи...
Ах, как искам по-смело да се държиш,
като ме видиш, да ме поздравиш,
ръката ми да хванеш и да ме прегърнеш
и устните ми вечно да жадуваш.
Но не! Смутено ний стоим на входа,
думите не чуваме от тез на други хора.
И звънецът бие, аз съм огорчена,
не върви със тебе, аз съм натъжена. ...