18.10.2015 г., 20:24

Началото

479 0 1

Началото


Мисълта като кибер нож

сече на две пространството

и търси своя Х-бозон

в света красив на тайнството


Все някога в своя бяг 

ще стигне и Началото

дали това ще е пустинен бряг

или мираж лъжлив в Огледалото


А там при Създателя където е Началото

духът се слива с материята

и следва взрив,създава се Света

започва да пулсира сърцето на Вселената


 

Октомври 2015

Варна

Гавраил


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гавраил Йосифов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Повтарям се, но изпитвам вътрешната необходимост да го кажа отново.
    В този сайт, препълнен с розови бози, липсва космическия дух на Демиурга. Онова величествено и мащабно, пред което изпитваме тръпка стигаща до мозъка на костите ни и получаваме отрезвяващото усещане колко сме жалки и нищожни. В сравнение с нас всеки хигс бозон е цяла вселена. Радва ме това, че в твоите творби, Гавраиле, се съзират очевидни наченки за съприкосновяване с това вселенско начало. Да, мисълта, подобно на змиорка пътува към Саргасовото море на Твореца, за да хвърли хайвера си в него, защото нашият живот е само рикошет на мисъл отлъчила се от една мъничка сива клетка от Мозъка на Демиурга на този свят.

    Поздравление! Вдъхновяваща творба.

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...