Oct 18, 2015, 8:24 PM

Началото

  Poetry » Other
478 0 1

Началото


Мисълта като кибер нож

сече на две пространството

и търси своя Х-бозон

в света красив на тайнството


Все някога в своя бяг 

ще стигне и Началото

дали това ще е пустинен бряг

или мираж лъжлив в Огледалото


А там при Създателя където е Началото

духът се слива с материята

и следва взрив,създава се Света

започва да пулсира сърцето на Вселената


 

Октомври 2015

Варна

Гавраил


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гавраил Йосифов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Повтарям се, но изпитвам вътрешната необходимост да го кажа отново.
    В този сайт, препълнен с розови бози, липсва космическия дух на Демиурга. Онова величествено и мащабно, пред което изпитваме тръпка стигаща до мозъка на костите ни и получаваме отрезвяващото усещане колко сме жалки и нищожни. В сравнение с нас всеки хигс бозон е цяла вселена. Радва ме това, че в твоите творби, Гавраиле, се съзират очевидни наченки за съприкосновяване с това вселенско начало. Да, мисълта, подобно на змиорка пътува към Саргасовото море на Твореца, за да хвърли хайвера си в него, защото нашият живот е само рикошет на мисъл отлъчила се от една мъничка сива клетка от Мозъка на Демиурга на този свят.

    Поздравление! Вдъхновяваща творба.

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...