4.08.2009 г., 11:45

Началото

958 0 3

Беше нощ гореща.
Телефонът ми стоеше отсрeща.
Изведнъж светна, зазвъня.
Номер непознат беше това...

                     ...

 Беше лято на морето.
 Имах бутилка.
 Хвърлих я във водата,
 вътре с бележка.

                   ...


                                                                       "Бях си на плажа един ден.
                                                                        Загледах се във водата.
                                                                        Останах учуден
                                                                        какво донесе вълната -

                                                                         шише с лист тесен,
                                                                         на който номер беше нанесен.
                                                                         Мисъл ме озари на мига -
                                                                         ще се обадя още сега!"

                      ...


Мина време.
Телефонът ми зазвъня.
Търсиха мене -
ти беше това.

                     ...

Любов красива се роди
между две сърца добри.
Щастливи сега са те
и дано вече така да е!


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ив Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Има Happy End много весело произведение .
  • Имаш нужда от подобрение в качеството на поезията си, поне това е мое мнение. Иначе имаш попадения, и то положителни.
  • Ужасно красива история! Ако е истина - нека е вечна, ако не, нека е история утрешна! : )

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...