19.03.2022 г., 9:16

Над долината

565 0 0

 

 

Единствена ме чакаш непроменена,
но животът ми така се промени,
погуби се душата обременена,
потъвайки в отминалите дни.

 

Днес се завърнах, на теб да доразкажа
да се разкрия единствено пред теб,
неизплаканата тайна да покажа,
да я излея в безграничната степ.

 

Нали ме разбираш, аз нося тъгата
узнала си причината за това,
да се завръщам винаги в полята,
с размътена от мисли глава.

 

О, нима съм аз сред хората изгубен
и нима трябва да отпия самота,
от топлите й очи съм вече разлюбен,
черен изгрев се понася над света.

 

Своето тяло, изправям в тишината, 
толкова далеч съм стигнал сега,
под нозете се размекват полята
и от бурените се стапя снега...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...