19 mar 2022, 9:16

Над долината

  Poesía
570 0 0

 

 

Единствена ме чакаш непроменена,
но животът ми така се промени,
погуби се душата обременена,
потъвайки в отминалите дни.

 

Днес се завърнах, на теб да доразкажа
да се разкрия единствено пред теб,
неизплаканата тайна да покажа,
да я излея в безграничната степ.

 

Нали ме разбираш, аз нося тъгата
узнала си причината за това,
да се завръщам винаги в полята,
с размътена от мисли глава.

 

О, нима съм аз сред хората изгубен
и нима трябва да отпия самота,
от топлите й очи съм вече разлюбен,
черен изгрев се понася над света.

 

Своето тяло, изправям в тишината, 
толкова далеч съм стигнал сега,
под нозете се размекват полята
и от бурените се стапя снега...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....