Единствена ме чакаш непроменена,
но животът ми така се промени,
погуби се душата обременена,
потъвайки в отминалите дни.

Днес се завърнах, на теб да доразкажа
да се разкрия единствено пред теб,
неизплаканата тайна да покажа,
да я излея в безграничната степ.

Нали ме разбираш, аз нося тъгата
узнала си причината за това,
да се завръщам винаги в полята,
с размътена от мисли глава.

О, нима съм аз сред хората изгубен
и нима трябва да отпия самота,
от топлите й очи съм вече разлюбен,
черен изгрев се понася над света.

Своето тяло, изправям в тишината, 
толкова далеч съм стигнал сега,
под нозете се размекват полята
и от бурените се стапя снега...