Над жълтата есенна шума
Над жълтата есенна шума
кръговратът
размахва метла над листата
слънце грее
над жълтата есенна шума
понеделникът
както иска пресмята нещата
и прибавя
и мен към ноември в общата сума
чакат ме
няколко скоби в днешното уравнение
плаша
с гребена съненото кафе и изчезвам
чупя
нервите на поредната порцеланова чаша
и си знам
аз съм всъщност Живота
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени
Благодаря Ти!