Над жълтата есенна шума
кръговратът
размахва метла над листата
слънце грее
над жълтата есенна шума
понеделникът
както иска пресмята нещата
и прибавя
и мен към ноември в общата сума
чакат ме
няколко скоби в днешното уравнение
плаша
с гребена съненото кафе и изчезвам
чупя
нервите на поредната порцеланова чаша
и си знам
аз съм всъщност Живота
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
Благодаря Ти!
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
