Над жълтата есенна шума
кръговратът
размахва метла над листата
слънце грее
над жълтата есенна шума
понеделникът
както иска пресмята нещата
и прибавя
и мен към ноември в общата сума
чакат ме
няколко скоби в днешното уравнение
плаша
с гребена съненото кафе и изчезвам
чупя
нервите на поредната порцеланова чаша
и си знам
аз съм всъщност Живота
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
Благодаря Ти!imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
