4.09.2008 г., 18:49

Надежда

697 0 1

           Надежда

Надеждата безкрайна ти ми даде

за щастие, любов и топлина,

та сърцето ми самотно се отдаде

без капчица на тази красота.

Душата ми премръзнала ти стопли,

а бе обрулена от скрежни ветрове.

Очите ми със сълзи ти напълни,

а бяха празни сякаш с векове.

Чудеса надеждата извършва,

а с любовта е тъй красив света!

Моля те, недей сега прекършва

неродена още моята мечта!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яна Танева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...