Надежда
Аз те гледам в замъка, ти ме виждаш в калта.
Небето е ясно, очите ти се спират пред мръсните ми дрехи,
докато се усмихваш на колегите ми.
пада мъгла, усещаш миризмата ми на пот,
докато поздравяваш приятеля ми.
Задухва вятър, чуваш устните ми да недоволстват от работа,
танцувайки с колегата.
Задава се буря, разхождаш се с друг, минаваш покрай мен - рана
имам на крака, за един миг ти се иска да ми помогнеш.
Вие ураган, устните ти целуват него, брадата ми докосва раменете,
за един миг ти се иска да утешиш душата ми, камъче пада от сърцето ми.
Слънцето пак се показва, принцесата е излязла на разходка,
препъва се в камъчето и пада в калта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Димитров Всички права запазени
