Jan 18, 2013, 12:56 PM  

Надежда 

  Poetry » Other
992 1 2
Аз те гледам в замъка, ти ме виждаш в калта.
Небето е ясно, очите ти се спират пред мръсните ми дрехи,
докато се усмихваш на колегите ми.
пада мъгла, усещаш миризмата ми на пот,
докато поздравяваш приятеля ми.
Задухва вятър, чуваш устните ми да недоволстват от работа,
танцувайки с колегата.
Задава се буря, разхождаш се с друг, минаваш покрай мен - рана
имам на крака, за един миг ти се иска да ми помогнеш.
Вие ураган, устните ти целуват него, брадата ми докосва раменете,
за един миг ти се иска да утешиш душата ми, камъче пада от сърцето ми.
Слънцето пак се показва, принцесата е излязла на разходка, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Димитров All rights reserved.

Random works
: ??:??