Надежда
Сама на края на света
стоя и тъжно гледам дните.
А слънцето пред мен сега
блести по-ярко от звездите.
На тази пропаст виждам край,
надолу всичко е в тъма,
а аз стоя сама и зная,
че ще пропадна в пропастта.
А слънцето блести пред мене
и тихо чувам аз слова:
"Бъди до мен, бъди със мене,
недей да падаш в пропастта!"
Сърцето ми отново страда
и търси начин да умре,
но ето, че и таз награда
това море му я отне.
А морето е от знание
и от сбъднати мечти.
Дали ще бъде наказание
за птицата да полети?
Привидно нищо няма смисъл,
освен живота и света.
Каквото и да правиш с мисъл,
недей да падаш в пропастта!
Бъди за себе си спасител,
бъди добър, безкрайно лош.
Когато видиш своя смисъл,
ще разбереш и тази нощ.
Защото, всъщност, в живота
целта на всеки е една-
бъди искрицата жарава,
която пали любовта!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йоана Йосифова Всички права запазени
