Надежда

25 нояб. 2009 г., 18:09

Поэзия » Философская

741 0 2

Сама на края на света

стоя и тъжно гледам дните.

А слънцето пред мен сега

блести по-ярко от звездите.

На тази пропаст виждам край,

надолу всичко е в тъма,

а аз стоя сама и зная,

че ще пропадна в пропастта.

А слънцето блести пред мене

и тихо чувам аз слова:

"Бъди до мен, бъди със мене,

недей да падаш в пропастта!"

Сърцето ми отново страда

и търси начин да умре,

но ето, че и таз награда

това море му я отне.

А морето е от знание

и от сбъднати мечти.

Дали ще бъде наказание

за птицата да полети?

Привидно нищо няма смисъл,

освен живота и света.

Каквото и да правиш с мисъл,

недей да падаш в пропастта!

Бъди за себе си спасител,

бъди добър, безкрайно лош.

Когато видиш своя смисъл,

ще разбереш и тази нощ.

Защото, всъщност, в живота

целта на всеки е една-

бъди искрицата жарава,

която пали любовта!

Monny (Симона Гълъбова)

2009-11-25T18:27:52+02:00

Поздравления, момиче! Финала е прекрасен! ( не само той, разбира се)
ivanleko91 (Ангел Колев)

2009-11-25T18:13:48+02:00

"Защото, всъщност, в живота
целта на всеки е една-
бъди искрицата жарава,
която пали любовта!"
Ти ме разби!
Йоана, това е страхотен стих!
Благодаря ти!