Надежда
НАДЕЖДА
Понякога забравям,
че съм на боговете дъщеря,
понякога забравям,
че мога даже да се смея.
Понякога - но само ей така -
понякога,
стоя загледана във нищото
и собствената си надежда диря.
Понякога, но само понякога,
защото тя е жива,
защото тя ме чака,
защото искам да е там,
където мога със ръка да я достигна!
Надеждата, спокойна и уверена -
била е моя някога -
била е!
Но къде ли е сега?
Върни ми я ти, Господи,
без нея трудно ми е да живея,
да дишам трудно е дори!
Нали на боговете съм роднина,
нали не трябва все да ме боли!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елена Бързева Всички права запазени
