robertratman (Роско Цолов)
115 290
5.07.2018 г., 7:51 ч.

Надежда 

  Поезия
314 2 2

Надеждица ми трябва!

Къде ли е, къде е да я диря?

Със шепи, с шепи да я грабя

една торба догоре ще напълня.

 

Хора, не отминавайте така...

Аз плащам, кой каквото ще

даже за парченце надежда.

Кой, колкото може да даде...

 

Когато напълня аз торбата

За мене ли ме питате - не, няма!

На всеки, който няма давам по зрънце.

На всяко тъжно, безнадеждно сърчице.

© Роско Цолов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря! Стихотворението ми напомня на друго, но не мога да се сетя на кое точно...Доста бързо се написа..стихотворенийцето. Не много добро , но пък какво от това. Само дето после доста редактиране падна.
  • Много нежно стихотворение, Робърт.
    Да дадеш, да раздадеш дори това, което нямаш...
    Всъщност ти го имаш - надеждата и любовта към хората.
    Но тук има една изненада - досега не съм чел подобни стихове от теб, структурирани в куплети.
    Поздрави.
Предложения
: ??:??