Надежда

Poetry

574 2 2

Надеждица ми трябва!

Къде ли е, къде е да я диря?

Със шепи, с шепи да я грабя

една торба догоре ще напълня.

Хора, не отминавайте така...

Аз плащам, кой каквото ще

даже за парченце надежда.

Кой, колкото може да даде...

Когато напълня аз торбата

За мене ли ме питате - не, няма!

На всеки, който няма давам по зрънце.

На всяко тъжно, безнадеждно сърчице.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

robertratman (Роско Цолов)

Благодаря! Стихотворението ми напомня на друго, но не мога да се сетя на кое точно...Доста бързо се написа..стихотворенийцето. Не много добро , но пък какво от това. Само дето после доста редактиране падна.

2018-07-06T02:37:49+03:00
Петър1 (Петър Димитров)

Много нежно стихотворение, Робърт.
Да дадеш, да раздадеш дори това, което нямаш...
Всъщност ти го имаш - надеждата и любовта към хората.
Но тук има една изненада - досега не съм чел подобни стихове от теб, структурирани в куплети.
Поздрави.

2018-07-06T01:58:18+03:00

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0