robertratman (Роско Цолов)
12 121

5 июл. 2018 г., 07:51

Надежда

Поэзия

577 2 2

Надеждица ми трябва!

Къде ли е, къде е да я диря?

Със шепи, с шепи да я грабя

една торба догоре ще напълня.

Хора, не отминавайте така...

Аз плащам, кой каквото ще

даже за парченце надежда.

Кой, колкото може да даде...

Когато напълня аз торбата

За мене ли ме питате - не, няма!

На всеки, който няма давам по зрънце.

На всяко тъжно, безнадеждно сърчице.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

robertratman (Роско Цолов)

Благодаря! Стихотворението ми напомня на друго, но не мога да се сетя на кое точно...Доста бързо се написа..стихотворенийцето. Не много добро , но пък какво от това. Само дето после доста редактиране падна.

2018-07-06T02:37:49+03:00
Петър1 (Петър Димитров)

Много нежно стихотворение, Робърт.
Да дадеш, да раздадеш дори това, което нямаш...
Всъщност ти го имаш - надеждата и любовта към хората.
Но тук има една изненада - досега не съм чел подобни стихове от теб, структурирани в куплети.
Поздрави.

2018-07-06T01:58:18+03:00

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.6K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0