За слепия да бъдеш светлина,
за глухия – божествения шепот,
за падналия – братската ръка,
за тъжния – звездица на небето,
за скитника – невидимия дом,
за болния – спасителната билка,
за немия – въздишка вместо стон,
и щастие в ръцете на родилка.
Бъди във нас, където и да сме,
по който път живота ни отвежда!
Пустиня е човешкото сърце
без зрънцето, наречено надежда!
© Деница Ангелова Всички права запазени