Sep 18, 2018, 2:24 PM

Надежда

  Poetry
1.1K 2 7

За слепия да бъдеш светлина,
за глухия – божествения шепот,
за падналия – братската ръка,
за тъжния – звездица на небето,
за скитника – невидимия дом,
за болния – спасителната билка,
за немия – въздишка вместо стон,
и щастие в ръцете на родилка.
Бъди във нас, където и да сме,
по който път живота ни отвежда!
Пустиня е човешкото сърце
без зрънцето, наречено надежда!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деница Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...