Дори и да не виждам аз очите ти го зная, че истинска си ти, скитаща се там някъде в безкрая.
Смяташ ли, че ми нужно за сърцето, физическата твоя красота?
Това ли впечатление аз във теб оставих, че не искаш да обикна твоята душа?
Различни сме със теб, а може би и чужди?
Но повярвай, че без теб, животът ми преди бе изпълнен с нужди.
Казваш ми, че бил съм аз, неискрен в чувствата си и делата.
Но няма как да видиш ти, какво изпитвам аз в сърцето ми и във душата.
Всеки ден надявам се и си мечтая, че някой ден ще ме погледнеш, както аз те виждам във представите си там някъде в безкрая.
Но уви това мечти са само на хартия и както във живота случва се навярно, надеждите към теб във бедеще ще ме накараш от сърцето си да ги изтрия.
© Борислав Александров Всички права запазени