29.07.2023 г., 7:35

Надежда

648 0 0

Дори и да не виждам аз очите ти го зная, че истинска си ти, скитаща се там някъде в безкрая. 

Смяташ ли, че ми нужно за сърцето, физическата твоя красота? 
Това ли впечатление аз във теб оставих, че не искаш да обикна твоята душа?

 

Различни сме със теб, а може би и чужди?
Но повярвай, че без теб, животът ми преди бе изпълнен с нужди. 
Казваш ми, че бил съм аз, неискрен в чувствата си и делата. 
Но няма как да видиш ти, какво изпитвам аз в сърцето ми  и във  душата. 

 

Всеки ден надявам се и си мечтая, че някой ден ще ме погледнеш, както аз те виждам във представите си там някъде в безкрая. 
Но уви това мечти са само на хартия и както във живота случва се навярно, надеждите към теб във бедеще ще ме накараш от сърцето си да ги изтрия.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Борислав Александров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...