30.05.2007 г., 21:19 ч.

НАДЕЖДА 

  Поезия
622 0 5
НАДЕЖДА


В черешовия наниз на дърветата
Бог бе скрил едното си око
и тайно наблюдаваше
как двете ни
души се сплитат
в цялостно едно.

Телата ни - и те обезумели
неспирно търсеха се -
търсили се векове,
самата Богородица ориса ни,
че от едно
не можем пак да станем две

Не знам...
аз може и да полудявам,
обсебена до крайности от теб,
но колко хора Бог дарява
със толкова любовни плодове...

Сезонът на черешите започна
и нанизите пълнят се със сок.
И иска ми се
пак да провериме
колко очи
оставил ни е Бог...

30.05.2007

© Силвия Андреева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??