30 may 2007, 21:19

НАДЕЖДА

  Poesía
776 0 5
НАДЕЖДА


В черешовия наниз на дърветата
Бог бе скрил едното си око
и тайно наблюдаваше
как двете ни
души се сплитат
в цялостно едно.

Телата ни - и те обезумели
неспирно търсеха се -
търсили се векове,
самата Богородица ориса ни,
че от едно
не можем пак да станем две

Не знам...
аз може и да полудявам,
обсебена до крайности от теб,
но колко хора Бог дарява
със толкова любовни плодове...

Сезонът на черешите започна
и нанизите пълнят се със сок.
И иска ми се
пак да провериме
колко очи
оставил ни е Бог...

30.05.2007

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Силвия Андреева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...