30 мая 2007 г., 21:19

НАДЕЖДА

779 0 5
НАДЕЖДА


В черешовия наниз на дърветата
Бог бе скрил едното си око
и тайно наблюдаваше
как двете ни
души се сплитат
в цялостно едно.

Телата ни - и те обезумели
неспирно търсеха се -
търсили се векове,
самата Богородица ориса ни,
че от едно
не можем пак да станем две

Не знам...
аз може и да полудявам,
обсебена до крайности от теб,
но колко хора Бог дарява
със толкова любовни плодове...

Сезонът на черешите започна
и нанизите пълнят се със сок.
И иска ми се
пак да провериме
колко очи
оставил ни е Бог...

30.05.2007

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Силвия Андреева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....