30 мая 2007 г., 21:19

НАДЕЖДА 

  Поэзия
623 0 5
НАДЕЖДА


В черешовия наниз на дърветата
Бог бе скрил едното си око
и тайно наблюдаваше
как двете ни
души се сплитат
в цялостно едно.

Телата ни - и те обезумели
неспирно търсеха се -
търсили се векове,
самата Богородица ориса ни,
че от едно
не можем пак да станем две

Не знам...
аз може и да полудявам,
обсебена до крайности от теб,
но колко хора Бог дарява
със толкова любовни плодове...

Сезонът на черешите започна
и нанизите пълнят се със сок.
И иска ми се
пак да провериме
колко очи
оставил ни е Бог...

30.05.2007

© Силвия Андреева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??