Научи ме
да се сбогувам
и да не плача
след залез.
Посади думи,
незабравими
и единствени,
които да трият
страните ми,
когато гледам
как се отдалечаваш.
Дай ми надежда,
която да отглеждам
и да поглъща
дните без тебе,
както светлината
прави от прашинките
балет в сетивата.
© Таня Атанасова Всички права запазени