18.08.2010 г., 18:55 ч.

Надежда 

  Поезия » Любовна
631 0 5

Научи ме
да се сбогувам
и да не плача
след залез.
Посади думи,
незабравими
и единствени,

които да трият
страните ми,
когато гледам
как се отдалечаваш.
Дай ми надежда,
която да отглеждам
и да поглъща
дните без тебе,
както светлината
прави от прашинките
балет в сетивата.

© Таня Атанасова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??