28.07.2010 г., 14:35

Надежда ли?

556 0 0

Надежда ли?

 

Откъде намирам сили

все още да живея

- и аз сама не зная.

Когато най-близките

ми причиняват болка

с изгарящо желание

в калта да ме заринат,

достойнството и гордостта ми

на сметището да изхвърлят...

- как тогава да живея?!

Вместо ръка за помощ,

с пръст ме сочат:

"Неудачник, нищожество си ти!"

 

Покажете ми извор бездънен,

от който надежда да черпя,

за да мога с усмивка деня

да посрещна...

"Надеждата умира последна".

А моята почти се изчерпа.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ваня Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...