Надежда ли?

Откъде намирам сили

все още да живея

- и аз сама не зная.

Когато най-близките

ми причиняват болка

с изгарящо желание

в калта да ме заринат,

достойнството и гордостта ми

на сметището да изхвърлят...

- как тогава да живея?!

Вместо ръка за помощ,

с пръст ме сочат:

"Неудачник, нищожество си ти!"

Покажете ми извор бездънен,

от който надежда да черпя,

за да мога с усмивка деня

да посрещна...

"Надеждата умира последна".

А моята почти се изчерпа.