Надежда от звезди.
Отгледах всичките Зорници с болка.
Със лекота ги пръснах сред простора.
Нелепа тежест е да носиш волно
надежда oт звезди - за хора.
Не е за всеки. Някой би си казал,
че всичките звезди са за умиране.
Но всяка ще е капчица надежда
и всяка ще е подтик за намиране,
докато сетната Зорница на небето,
взривена в тъмнината, се превърне
в най-сляпото желание, което
най-святата мечта за теб ще сбъдне,
докато всички хора спрат да си мечтаят.
При мисълта изсъсквам от тревога...
Но знаеш ли, не искам да си мисля,
защото аз мечтая. И го мога.
...
Отгледах всичките Зорници с болка.
Аз бях - която ти ги свалях.
И не умираха в простора си неволно.
И не угасваха - защото ти ги палех.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йоанна Маринова Всички права запазени
