vampire_blood_kiss (Йоанна Маринова)
191 389
22.08.2008 г., 7:34 ч.

Надежда от звезди. 

  Поезия
649 0 11

Отгледах всичките Зорници с болка.

Със лекота ги пръснах сред простора.

Нелепа тежест е да носиш волно

надежда oт звезди - за хора.

 

Не е за всеки. Някой би си казал,

че всичките звезди са за умиране.

Но всяка ще е капчица надежда

и всяка ще е подтик за намиране,

 

докато сетната Зорница на небето,

взривена в тъмнината, се превърне

в най-сляпото желание, което

най-святата мечта за теб ще сбъдне,

 

докато всички хора спрат да си мечтаят.

При мисълта изсъсквам от тревога...

Но знаеш ли, не искам да си мисля,

защото аз мечтая. И го мога.

...

Отгледах всичките Зорници с болка.

Аз бях - която ти ги свалях.

И не умираха в простора си неволно.

И не угасваха - защото ти ги палех.

© Йоанна Маринова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??