Надежда за просветване

30.12.2011 г., 19:10 ч.

Поезия » Любовна

401 0 5

Душата ми е светло-тъмна -
                      като полукълбата на Земята...
Пътеката ми стръмна е -
                      ще тръгнеш ли със мене?...
Ще си запалим огън
                      от съчките на самотата...
Навярно ще се стоплим -
                      във студената Вселена...

Ще слушаме смирено -
                      как мислите ни си говорят.
И влюбения шепот
                      на цветята ни в градината...
А когато, уморен,
                      очите си затворя,
ще можеш ли да гледаш -
                     и заради мен, любима?...

Марин Тачков
26-29 декември 2011

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

elenasim1 (Елeна)

2011-12-31T09:28:15+02:00

!!!!!!!!! Весело посрещане на Новата година, Марин!
MarinTachkov (Марин Тачков)

2011-12-30T23:17:56+02:00

Сърдечно ви благодаря за отзивите, Елица, Сиси, Ивон! Светло да ви е!
valia1771 (Ивон)

2011-12-30T22:18:21+02:00

Ще си запалим огън
от съчките на самотата...
Хубаво е! Докосващо!
sisidara (Сиси)

2011-12-30T21:15:45+02:00

!!!
voda (Елица Ангелова)

2011-12-30T19:33:28+02:00

Много искрено, Марин!
Трогваш...
Весело и предпразнично да ти е!