valiordanov (Валентин Йорданов)
1811 1469
10.06.2008 г., 8:52 ч.

Надежда за светлина 

  Поезия
692 0 13
От всеки мрак се ражда светлина,
подтискането дето да разсее.
Раздраната престилка на нощта,
прободена от блясък рана зее.

Бавно по душевният паваж
усмихва се покълналата вяра,
че тъмнината е кошмар, мираж...
От лунен лъч съвсем не се изгаря.

Усмивката поглъща чернотата.
Грачещият гарван става лебед.
От цветната прегръдка на земята
ме стопля само спомена за тебе...

И светлината, като гълъбица,
на рамото ми кацне ли, запява.
Очаквам тая белокрила птица,
ала надежда мрака не стопява...

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Красив, светъл, зареждащ стих.... Поздравления!!!
  • "Усмивката поглъща чернотата.
    Грачещият гарван става лебед.
    От цветната прегръдка на земята
    ме стопля само спомена за тебе..."

    През сълзите на грозното патенце
    аз се моля за миг да съм лебед.
    И стоя, недописана страница.
    И очаквам. Единствано! Тебе!

    Усмивки!

  • Браво,адаш!
    Да ти е светло винаги!!!
  • Стопява, Вальо, стопява!
    Поздрави!
  • Много е хубаво...
  • Повече светлина...
    Поздрави!
  • Поздрави, Вальо!
  • ех...че красиво...!
    Много хубаво казано и написано...!
    с обич, Вале.
  • УСМИВКАТА ПОГЛЪЩА ЧЕРНОТАТА......И ОТ ЛУНЕН ЛЪЧ СЪВСЕМ НЕ СЕ ИЗГАРЯ СА СИ ПРОСТО ПОПАДЕНИЯ-СТРАХОТНО Е ПОЗДРАВИ ОТ ДУПНИЦА НА ДАЛЕЧНА СИЛИСТРА,КОЯТО НЕ СЪМ ВИЖДАЛА......ВСЕ ОЩЕ
  • Много ми хареса, Валентин!...Поздрав!
  • Дано повече грачещи гарвани се превърнат в лебеди - ние имаме нужда от тях!!!Прекрасен стих - поздрави!!!
  • Стремим се цял живот към светлината,
    любов и радост вярваме, че дава
    и че лети на птици на крилата...
    В душата си човек я съхранява!
  • Харесвам!...
Предложения
: ??:??