Надежда за светлина
От всеки мрак се ражда светлина,
подтискането дето да разсее.
Раздраната престилка на нощта,
прободена от блясък рана зее.
Бавно по душевният паваж
усмихва се покълналата вяра,
че тъмнината е кошмар, мираж...
От лунен лъч съвсем не се изгаря.
Усмивката поглъща чернотата.
Грачещият гарван става лебед.
От цветната прегръдка на земята
ме стопля само спомена за тебе...
И светлината, като гълъбица,
на рамото ми кацне ли, запява.
Очаквам тая белокрила птица,
ала надежда мрака не стопява...
подтискането дето да разсее.
Раздраната престилка на нощта,
прободена от блясък рана зее.
Бавно по душевният паваж
усмихва се покълналата вяра,
че тъмнината е кошмар, мираж...
От лунен лъч съвсем не се изгаря.
Усмивката поглъща чернотата.
Грачещият гарван става лебед.
От цветната прегръдка на земята
ме стопля само спомена за тебе...
И светлината, като гълъбица,
на рамото ми кацне ли, запява.
Очаквам тая белокрила птица,
ала надежда мрака не стопява...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
