7.10.2014 г., 22:54

Надеждата

910 0 1

Надеждата
 

Надеждата, казано било,
че сила давала 
в трудните ни дни,
а друго оказва се, нали?
С болката оставаш ти, 
когато най-много те боли, 
и с белег - белязва те, дори
за отминалите дни. 
Надеждата, викаш я отново ти,
но чува ли те - забрави!
И само болката от спомените - топли,
до сетните си дни,
в сърцето си ще носиш ли, кажи?
До края, може би...!

Калина Петкова
07.10.2014 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кали Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...