7.10.2014 г., 22:54

Надеждата

913 0 1

Надеждата
 

Надеждата, казано било,
че сила давала 
в трудните ни дни,
а друго оказва се, нали?
С болката оставаш ти, 
когато най-много те боли, 
и с белег - белязва те, дори
за отминалите дни. 
Надеждата, викаш я отново ти,
но чува ли те - забрави!
И само болката от спомените - топли,
до сетните си дни,
в сърцето си ще носиш ли, кажи?
До края, може би...!

Калина Петкова
07.10.2014 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кали Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...