Vedrin (Ясен Ведрин)
212 762
21.10.2019 г., 18:40 ч.

Надеждата на Родари 

  Поезия » Гражданска
582 3 4

Какво на този свят да бих раздал?
Надеждата ли сладка на Родари?
Дали пък тя човешката печал
с една стрела в сърцето ще удари?

 

Пронизана – да рухне сред пръстта,
а споменът за нея – да е кратък.
И чудно възродена – радостта
над нас да сложи своя отпечатък.

 

Не си ли струва – скотът да реди
една балада, скърцайки с молива,
а залезът – със първите звезди,
в очите му любовно да прелива...

 

Насилникът – ръце за зов открил
бездомен пес най-нежно да погали.
До вчера – все едно какъв е бил,
щом днес събужда трепети заспали.

 

Скъперникът – дърво през есента,
банкнотите със щедрост да обрули,
и в миг да би си тръгнала скръбта,
на просяка по стоплените скули.

 

Небето да вали от добрини,
а хората да нямат дъждобрани...
Една надежда свято да звъни
в сърцата и протегнатите длани.

 

С какво ли някой днес ще ви дари?
С надеждата ли, тъй неотразима?
Вземете я! Не струва грош дори!
Но струва си човекът да я има...

 

Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)

© Ясен Ведрин Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти за топлите думи, Роберт!
  • Прекрасна поезия!...Радвам се, че отново си сред нас, за да ни даряваш наслада с майсторството си, Поете!...
  • Благодаря ви - Стойчо и Мариана! Имайте Надежда! Тя е фея от висините!
  • Но без надежда:накъде?!
    При безпросветна омраза...
    Тя паяжина коварна плете
    и ликува щом обичта страда!
Предложения
: ??:??