Надеждата на Родари
Какво на този свят да бих раздал?
Надеждата ли сладка на Родари?
Дали пък тя човешката печал
с една стрела в сърцето ще удари?
Пронизана – да рухне сред пръстта,
а споменът за нея – да е кратък.
И чудно възродена – радостта
над нас да сложи своя отпечатък.
Не си ли струва – скотът да реди
една балада, скърцайки с молива,
а залезът – със първите звезди,
в очите му любовно да прелива...
Насилникът – ръце за зов открил
бездомен пес най-нежно да погали.
До вчера – все едно какъв е бил,
щом днес събужда трепети заспали.
Скъперникът – дърво през есента,
банкнотите със щедрост да обрули,
и в миг да би си тръгнала скръбта,
на просяка по стоплените скули.
Небето да вали от добрини,
а хората да нямат дъждобрани...
Една надежда свято да звъни
в сърцата и протегнатите длани.
С какво ли някой днес ще ви дари?
С надеждата ли, тъй неотразима?
Вземете я! Не струва грош дори!
Но струва си човекът да я има...
Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)
© Ясен Ведрин Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Благодаря ти за топлите думи, Роберт!
-
Прекрасна поезия!...Радвам се, че отново си сред нас, за да ни даряваш наслада с майсторството си, Поете!...
-
Благодаря ви - Стойчо и Мариана! Имайте Надежда! Тя е фея от висините!
-
Но без надежда:накъде?!
При безпросветна омраза...
Тя паяжина коварна плете
и ликува щом обичта страда!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
