Надеждата умира последна
НАДЕЖДАТА УМИРА ПОСЛЕДНА
Камбана бях, която в хубав ден
разнасяше на херувими песента,
поникваха на хората криле
и те политаха щастливи в свободата с тях.
Понякога отмервах стриктно часовете
на изминат или неначенат път,
крещях, ако пожар безмилостно засвети,
та и заспалите да се спасят.
Сега съм чучело провиснало под арката
на някога усмихната камбанария,
проядено от минало, аз вече жалко съм,
и само вятърът в яда си ще завие
в ръждивите останки на сърцето ми.
Дано ме разберат поне поетите!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Веселинов Всички права запазени
