Надеждата умира последна

Poetry

1.3K 0 11

НАДЕЖДАТА УМИРА ПОСЛЕДНА

Камбана бях, която в хубав ден

разнасяше на херувими песента,

поникваха на хората криле

и те политаха щастливи в свободата с тях.

Понякога отмервах стриктно часовете

на изминат или неначенат път,

крещях, ако пожар безмилостно засвети,

та и заспалите да се спасят.

Сега съм чучело провиснало под арката

на някога усмихната камбанария,

проядено от минало, аз вече жалко съм,

и само вятърът в яда си ще завие

в ръждивите останки на сърцето ми.

Дано ме разберат поне поетите!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

PLASHKOFF (Николай Пеняшки-Плашков)

Страхотно е приятелю!
Адмирации!!!

2011-09-11T23:34:09+03:00
elenasim1 (Елeна)

!!! Сърдечен поздрав! Осъзнаването е болезнено, но важна е следата която оставяме. Силен стих и болезнен...

2011-09-07T13:30:53+03:00
Djein_Ear (Евгения Тодорова)

Камбаната е символ на недеждата, която я има, докато ни има!
Светъл поздрав, поете!
Докато те има я залюлявай камбаната "та и заспалите да се спасят." !

2011-09-07T12:18:54+03:00
Traum (Цвети Йорданова)

Интересна идея... Но и едно старо чучело, може да бъде полезно и щастливо, ако в него намери убежище някое бездомно птиче (не отъждествявам лирически герой и автор)

2011-09-07T01:54:24+03:00
dvg (Диян Георгиев)

Поклон пред ръждивите останки на сърцето ти.

2011-09-06T21:11:33+03:00