rudin (Иван Христов)
858 1444
9.11.2009 г., 0:26 ч.

Надеждино поле I 

  Поезия » Оди и поеми
591 0 7

    

        Посвещавам  на  младото поколение

българи, които ще станат космополити,

но няма  да  знаят  героико - трагичната

история на своя народ,  ако  ние  не  им  я

разкажем.

                                                  

 

I

 

Луна над Балкана светлика
цари в среброзвезден венец.
В полето с треви и тръстика
засвирил е песен щурец. 

Поседнах до огъня тлеещ
на пън пред кошара една
където звънчетата пеят
на късния чан песента.

В огнището съчките сръчках
изтръпнал от нощния хлад
и мракът вечерен пак хукна
нататък по друма познат.

У старец с лула във устата
със дълга и бяла брада
на мъдрост столетна, богата
животът бе скътал следа.
 
С дълбоките бръчки в челото,
подпрял се на дрянов кривак,
той беше овчар на селото
в полето устроил бивак.
 
Торбата преметнал на рамо,
на плещите – бял ямурлук
очите му – сините – само
младежки издаваха дух.

– Ти знаеш ли, сине, полето
защо го наричат така?
Надежда била във сърцето
на бедната селска рая.

Тъй старецът приказка стара
започна пред мен да реди,
а огънят, виж, се разгаря
припуква и хвърля искри.

( Следва )

© Иван Христов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??