rudin (Иван Христов)
858 1444
11.11.2009 г., 0:18 ч.

Надеждино поле III 

  Поезия » Оди и поеми
630 0 3

 

  

 

ІІІ

Помагала малка Надежда
на чичо си в селския труд.
Тя в къщата всичко подреждала,
орала на нивата с плуг.

Опрягали кравите рано
в ярема с желязна жегла.
Обръщало тежкото рало
надълго бразда след бразда.

В стърнището нишката бавно
тя следвала с плавен вървеж.
Натискал със ръчките Пано
блестящ в чернозема лемеж.

Потта от челата се стичала
в блажената майка-земя.
Тя свойте стопани обичала
затуй благодарна била.

Зърното от шепите пръснато
поемала в черната пръст.
Така оплодена възкрасвала
във кълнове, вдигнали ръст.

Съгряна от слънцето ведро,
поена от майския дъжд
превръщала зърното в щедра
златисто обагрена ръж.

Със песни тя жънела здравата
превръзвал той сноп подир сноп,
вършели, отвявали плявата
и пълен – хамбарът дълбок.

Зърното – във селската мелница,
брашното в нощвите – в тесто,
намирали хляба и зелника
на масата свойто место.

 

 

( Следва )

© Иван Христов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??