Надеждино поле III
|
|
ІІІ
Помагала малка Надежда
на чичо си в селския труд.
Тя в къщата всичко подреждала,
орала на нивата с плуг.
Опрягали кравите рано
в ярема с желязна жегла.
Обръщало тежкото рало
надълго бразда след бразда.
В стърнището нишката бавно
тя следвала с плавен вървеж.
Натискал със ръчките Пано
блестящ в чернозема лемеж.
Потта от челата се стичала
в блажената майка-земя.
Тя свойте стопани обичала
затуй благодарна била.
Зърното от шепите пръснато
поемала в черната пръст.
Така оплодена възкрасвала
във кълнове, вдигнали ръст.
Съгряна от слънцето ведро,
поена от майския дъжд
превръщала зърното в щедра
златисто обагрена ръж.
Със песни тя жънела здравата
превръзвал той сноп подир сноп,
вършели, отвявали плявата
и пълен – хамбарът дълбок.
Зърното – във селската мелница,
брашното в нощвите – в тесто,
намирали хляба и зелника
на масата свойто место.
( Следва )
© Иван Христов All rights reserved.
