Надеждино поле VIII

18.11.2009 г., 0:10 ч.

Поезия » Оди и поеми

431 0 1

VІІІ

Не стихвал копнежът в гърдите,
не леквал и робски ярем
и ето: настръхнали дните,
потръпнал султански харем.

Балкана хайдути закрилял
и кърмел ги с вяра, любов.
Дълбоко в гърдите стаила
вековната мъст своя зов

се раждала пак и отново
мечтала свободните дни
и всеки куршум от олово
разкъсвал оковите зли!...

Извила се буря страхотна
и вятърът пак зафучал.
Над бели къдели самотно
стърчал във печал Юмрукчал!...

И тътен огласял долини
и в ехо повтарял гърма.
Все нови и нови лавини
търкалял гневът на вълма.

( Следва )

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

rarebird (Весислава Савова)

2009-11-18T05:56:39+02:00

Опоетизирането на историята в комбинация на лични и народни преживявания, както и включването на съзвучието на природата с личностните копнежи, са придали емоционална завършеност на творбата ти. Признавам си, че за първи път комбинацията "пак и отново" ме кара да се замисля за нюансите на тези две думи - повтаряемост и обновление (до сега обикновено ми звучаха като натрупване на синоними...срам!). Благодаря, Рудин!