rudin (Иван Христов)
865 1445
27.11.2009 г., 13:39 ч.

Надеждино поле XVII 

  Поезия » Оди и поеми
401 0 4

 

 

 

 

 

 

 

ХVІІ

Препускали бързо обратно
към село, в завой след завой.
До майчин гроб още до татков
ковчегът намерил покой.

Намерил покой под земята
тук брат й, в смъртта си прозрял
едничката истина свята
за чест, свобода, идеал...

Година на труд по полята
изтекла край роден Балкан.
И сватба издигнали знатна
на двора, в дома на Стоян.

До заника пили, играли –
там цялото село било.
А после байрака скътали
със пушки на коня в едно

и тихом в хайдушка колона
развърнали свойте хора.
Потеглили право към склона
в кърмилката майка – гора...

Той дядо ми още разправя –
бях малък, но помня добре,
Надежда байрака развяла
високо в самото небе.

С дружина Стоян си е бродил
тя с него вървяла във крак
и знаме плющяло свободно
над всеки превзет в бой конак... 

Трънливият път продължава 
и Левски, на Ботев върхът,
Априлската млада държава, 
Батак и на Шипка екът. 

И слива се с руските братя
на щурм към заветния връх
от който изгря свободата 
платена със жертви и кръв!

  

( Следва )

 

© Иван Христов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря за отзивите. Вече и се вижда края на поемата. Има още едно (Следва) и после (Край). Иначе търпението ви ще се изчерпи.
  • Този плавен преход между личностните и общонародни преживявания е толкова завладяващ, че няма как да не попитам "Кога?" след (Следва).
  • Страхотно! С огромно удоволствие прочетох!
  • Поздравявам те!
Предложения
: ??:??