Надеждино поле XVII
|
|
ХVІІ
Препускали бързо обратно
към село, в завой след завой.
До майчин гроб още до татков
ковчегът намерил покой.
Намерил покой под земята
тук брат й, в смъртта си прозрял
едничката истина свята
за чест, свобода, идеал...
Година на труд по полята
изтекла край роден Балкан.
И сватба издигнали знатна
на двора, в дома на Стоян.
До заника пили, играли –
там цялото село било.
А после байрака скътали
със пушки на коня в едно
и тихом в хайдушка колона
развърнали свойте хора.
Потеглили право към склона
в кърмилката майка – гора...
Той дядо ми още разправя –
бях малък, но помня добре,
Надежда байрака развяла
високо в самото небе.
С дружина Стоян си е бродил
тя с него вървяла във крак
и знаме плющяло свободно
над всеки превзет в бой конак...
Трънливият път продължава
и Левски, на Ботев върхът,
Априлската млада държава,
Батак и на Шипка екът.
И слива се с руските братя
на щурм към заветния връх
от който изгря свободата
платена със жертви и кръв!
( Следва )
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Христов Всички права запазени
