28.10.2007 г., 9:56

НАДНИКВАНЕ В БЕЗКРАЯ

1.2K 0 9

 

 

 

                                ДО ВСЯКА ТВОЯ ПОДРОБНОСТ СТИГАМ.

                                Преоткривам те, Пространство.

                                Предполагам, че си осезаемо,

                                докато пропадам в теб.

 

                                 Вдън гора.

                                           Вдън земя.

                                                      Вдън душа.

                                 Когато се отпусна, те чувствам.

 

                                 Тук съм риба в своя вода.

                                  Море - в океон от морета.

                                  Звезда  в гърлото на вулкан.

                                  Усещане за свръхсветлинна скорост.

 

                                  Сега разбирам -

                                                         искам да те прекося

                                  на собствен ход,

                                                                като комета.

                                  Ще ми трябват

                                                              - едно сърце

                                 и една ярка реалност.

                                                              За да светя...

 

                                   

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лилия Ресенска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....