28.10.2007 г., 9:56

НАДНИКВАНЕ В БЕЗКРАЯ

1.2K 0 9

 

 

 

                                ДО ВСЯКА ТВОЯ ПОДРОБНОСТ СТИГАМ.

                                Преоткривам те, Пространство.

                                Предполагам, че си осезаемо,

                                докато пропадам в теб.

 

                                 Вдън гора.

                                           Вдън земя.

                                                      Вдън душа.

                                 Когато се отпусна, те чувствам.

 

                                 Тук съм риба в своя вода.

                                  Море - в океон от морета.

                                  Звезда  в гърлото на вулкан.

                                  Усещане за свръхсветлинна скорост.

 

                                  Сега разбирам -

                                                         искам да те прекося

                                  на собствен ход,

                                                                като комета.

                                  Ще ми трябват

                                                              - едно сърце

                                 и една ярка реалност.

                                                              За да светя...

 

                                   

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лилия Ресенска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...