28.10.2007 г., 9:56 ч.

НАДНИКВАНЕ В БЕЗКРАЯ 

  Поезия » Философска
767 0 9

 

 

 

                                ДО ВСЯКА ТВОЯ ПОДРОБНОСТ СТИГАМ.

                                Преоткривам те, Пространство.

                                Предполагам, че си осезаемо,

                                докато пропадам в теб.

 

                                 Вдън гора.

                                           Вдън земя.

                                                      Вдън душа.

                                 Когато се отпусна, те чувствам.

 

                                 Тук съм риба в своя вода.

                                  Море - в океон от морета.

                                  Звезда  в гърлото на вулкан.

                                  Усещане за свръхсветлинна скорост.

 

                                  Сега разбирам -

                                                         искам да те прекося

                                  на собствен ход,

                                                                като комета.

                                  Ще ми трябват

                                                              - едно сърце

                                 и една ярка реалност.

                                                              За да светя...

 

                                   

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Лилия Ресенска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??