ДО ВСЯКА ТВОЯ ПОДРОБНОСТ СТИГАМ.
Преоткривам те, Пространство.
Предполагам, че си осезаемо,
докато пропадам в теб.
Вдън гора.
Вдън земя.
Вдън душа.
Когато се отпусна, те чувствам.
Тук съм риба в своя вода.
Море - в океон от морета.
Звезда в гърлото на вулкан.
Усещане за свръхсветлинна скорост.
Сега разбирам -
искам да те прекося
на собствен ход,
като комета.
Ще ми трябват
- едно сърце
и една ярка реалност.
За да светя...
© Лилия Ресенска All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
