Надолу
Надолу...
... нощта ще приседне,
черна послушница, всеопростено
да вземе от мен каквото
е смела в ъглите
бурята вчера...
щом изгрее вечерница,
ще отида до шелфа,
дето е Замъка на мъглите,
малка гмуркачка ама,
събирачка на мигове
и перлени тайни.
Преобърнати
надолу
летим
срещу
пъпа
на земята,
голи
седефени
блясъци.
... кротки стада
от риби хвърлят хайвер
с капки фосфор –
японски фенери,
нагоре и поривно
експлоадират
до ръба на морето –
ще останат гамети
от оплождането...
скалите,
стари майки,
изглеждат
напукани,
дават ни
миди,
не спираме...
шмугваме се
в подножието -
тъмно от мистика ...
тук е, тук ще намеря
находка –
писмо
паметна изповед
на смел скитник
моряк:
чака ме
на острова
в колиба
и голямо сърце.
Градовете
остават на мили,
обрулени в пек.
Отнасям със себе си
перла любов
и своята влюбеност.
Малка гмуркачка ама
в океана от щастие.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Златина Георгиева Всички права запазени
