Надолу...

... нощта ще приседне,

черна послушница, всеопростено 

да вземе от мен каквото

е смела в ъглите

бурята вчера...

щом изгрее вечерница,

ще отида до шелфа,

дето е Замъка на мъглите,

малка  гмуркачка ама,

събирачка на мигове

и перлени тайни.

Преобърнати

надолу

летим

срещу

пъпа

на земята,

голи

седефени

блясъци.

... кротки стада

от риби хвърлят хайвер

с капки фосфор –

японски фенери,

нагоре и поривно

експлоадират

до ръба на морето –

ще останат гамети

от оплождането...

скалите,

стари майки,

изглеждат

напукани,

дават ни

миди,

не спираме...

шмугваме се

в подножието -

тъмно от мистика ...

тук е, тук ще намеря

находка –

писмо

паметна изповед

на смел скитник

моряк:

чака ме

на острова

в колиба

и голямо сърце.

Градовете

остават на мили,

обрулени в пек.

Отнасям със себе си

перла любов

и своята влюбеност.

Малка гмуркачка ама

в океана от щастие.