Hadjidimitrov (Александър Хаджидимитров)
14 4
9.12.2008 г., 0:55 ч.

Надпревара 

  Поезия » Философска
1107 0 3

От години с устрем тичаш
някъде напред,
вярваш си, че за живота
имаш първи ред.

 

С бясна скорост подминаваш
не един провал,
мислиш си, че побеждаваш,
щом си оцелял.

 

Влагаш сили, но целта ти
все пред тебе тича,
на преследване безкрайно
дълго те обрича.

 

Някак бавно осъзнаваш...
Нещо не е в ред.
По окръжност се надбягваш
със света край теб.

 

Гледките познати виждаш
за пореден път.
Във желязната си хватка
стяга те кръгът.

 

Ето - някой те настига,
друг до тебе пада...
Няма време за усмивка,
няма и пощада.

 

Ще ти се кръга безкраен
да разкъсаш в мрака,
но дали врагът незнаен
вънка те не чака.

 

Да избягаш, да останеш,
вечната дилема,
докато се колебаеш,
тя духа ти взема.

 

Да намериш си мечтаеш
някъде подслон,
станал си овчица стара,
беше буен кон...

 

Ето - крачките забавяш,
гасне твойта вяра...
Станал е кръгът безкраен
твоята кошара.

 

© Александър Хаджидимитров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??