14.10.2015 г., 19:59

Надянах си крила...

464 0 4

събудих се

надянах си крила

небе прегърнах

в синята безкрайност

а после устремена

полетях

по полосата

с име всеотдайност

 

останах горе

в трепкащия свят

на звездните

усмихнати чертози

а моя свят

от радости облян

спечели всички

вятърни залози

 

тъй скитница съм

хиляди лета

на птиците - сестра

по върховете - сила

и прекроявам

картата - съдба

мечтите си докрай

осъществила

 

13.10.2015г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....