14.10.2015 г., 19:59

Надянах си крила...

465 0 4

събудих се

надянах си крила

небе прегърнах

в синята безкрайност

а после устремена

полетях

по полосата

с име всеотдайност

 

останах горе

в трепкащия свят

на звездните

усмихнати чертози

а моя свят

от радости облян

спечели всички

вятърни залози

 

тъй скитница съм

хиляди лета

на птиците - сестра

по върховете - сила

и прекроявам

картата - съдба

мечтите си докрай

осъществила

 

13.10.2015г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...