Oct 14, 2015, 7:59 PM

Надянах си крила...

  Poetry » Other
463 0 4

събудих се

надянах си крила

небе прегърнах

в синята безкрайност

а после устремена

полетях

по полосата

с име всеотдайност

 

останах горе

в трепкащия свят

на звездните

усмихнати чертози

а моя свят

от радости облян

спечели всички

вятърни залози

 

тъй скитница съм

хиляди лета

на птиците - сестра

по върховете - сила

и прекроявам

картата - съдба

мечтите си докрай

осъществила

 

13.10.2015г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...